Много ми се ядеше нещо сладко днес. Но не каквото и да е. Искаше ми се да е по "така". Бисквити, но не обикновени, а такива, които като опиташ дълго да не забравиш. И ги намерих при Йоли .
Рецептата за самите бисквити поизмених малко, както и топинга. Оформлението запазих и макар да не станаха толкова атрактивни, колкото оригиналните пак бяха изключително вкусни и свършиха за отрицателно време.
Представям ви моя вариант, надявам се да ви хареса.
Продукти за около 45 бисквити ( в зависимост от големината)
За бисквитите:
2 яйца
60 г натурално нишесте
250 г брашно
120 г кафява захар
125 г меко масло
1/2 ч.л бакпулвер
За топинга:
250 г шоколад
50 г ситно нарязани бадеми
200 г кафява захар
100 г кокосови стърготини
60 г масло
Приготвяне:
Разбиват се яйцата със захарта, към тях се добавя мекото масло и отново се разбива до кремообразна смес. Отделно се пресява брашното заедно с нишестето и бакпулвера и се добавят с бъркане кън яйчената смес. В един момент става трудно да се бърка тестото, затова се прехвърля на поръсен с нишесте плот и се доомесва. Завива се в прозрачно фолио и се оставя в камерата за около 20 минути.
Фурната се загрява на 180 градуса. Тавата, в която ще печем се покрива с хартия. Готовото тесто се разточва на тънка кора и с помощта на формички се изрязват бисквити. Пекат се докато крайчетата им съвсем леко покафенеят. Когато се извадят от фурната са много крехки, затова е хубаво да се оставят в тавата за няколко минути, да се стегнат. После се прехвърлят на решетка до окончателното им охлаждане.
Шоколада се разтопява на водна баня. Всяка бисквита се потапя в него и се оставя да съхне върху незалепваща хартия.
В тефлонов тиган , без мазнина се запичат бадемите за няколко минути, докато станат ароматни. Същата процедура се повтаря и с кокоса. Ззахарта се карамелизира, към нея се добавя маслото и се разбърква хубаво до гладка маса. Пртибавят се кокоса и ядките и отново се разбърква. След което с лъжичка се взима от сместа и се разпределя по сладките. Трябва да се работи бързо, защото карамела стяга за отрицателно време. Мисля, че ако бях ползвала сметана, както е в оригиналната рецепта на Йоли, това стягане щеше да се избегне. Следващия път ще пробвам задължително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар